Деклинация - промяна във формата на името на броя и делото

Деклинация - промяна във формата на името на броя и така.

Деклинация характеризира всички номинални части на речта на българския език.

В учебници три основни (производствени) тип наклон.

Първата група включва съществителни женски, мъжки и отчасти обща приключва пол -a. "Жена", "Земя", "гара" и др;

второ - мъжки съществителни с нула край и среден род, завършващи с -o, -e, "Къща", "кон", "град", "чирак", "курорт" и др.;

третите - женски род с нула край: "Нощ", "мишка" и други.

Разногласията края. Имайте предвид, че съществуват различни форми спряга единствено число родителен и винителен съществителни втората деклинация.

Някои от принадлежност към този упадък на съществителни може да е в родителен падеж единствено число, заедно с типичен завършек -а приключва -y.

Първият се отнася до използването на затваряне у реални съществителните в родителен падеж единствено число, когато се отнася, излъчвана от общото тегло, определено количествено или частично покрита от действието на веществото: "чаша чай", "лъжица захар" (сравни "производство на захар", "такса чай ") и т.н.
Flexion у в родителен падеж може да има и някои абстрактни съществителни във връзка с "измервателни думите":. "Много шум", "много крещи"
И накрая, този завършващ май съществителни различни лексикални и граматични упражнения в използването на тях с предлозите "от", "да", "да", "да" и други подобни ", излезе от гората", "да се поставят на вкуса", и така нататък ,

Родителен край -y най-успешно се конкурира с работата в областта на прякото разговор и разговорни изрази. Вариант формира предложни съществителни от втория упадък са диференцирани по-ясно.

форми за избор завършващи -e -у или след употребата на различни предлози и семантично мотивирани. Така, в свиващи у предлози единствено имена получава номер (за предпочитане едносрични), при условие че те са комбинирани с предлози "в" ( "в") и се използва в тази форма да се посочат пространствени връзки на "гора", "в мъх ", и т.н.
Същата интонацията предложен възлага на съществителните в състава на някои определени фрази: "Да не остане в дългове", "да живеем в хармония", и т.н.
Свободен избор на опции с интонация -e -Y позволи единични съществителни:

"Ваканция" или "освобождаване", "най-топка" или "топка" и др.

Деклинация в множествено число. Множествено число на границите на трите чувствителен спад до голяма степен са размити.

Тук всички същите съществителните дателен крайни (-АМИНО, и), инструментална (S, S) на Организацията на предлози (= S, и) случаи. Някои различия се наблюдават само в именителен падеж и родителен падеж.
Така че, в именителен падеж, повечето съществителни от трите типа склонение е окончанието -s (и): "покрив", "съд", "нощ".

Въпреки това, броят на вторите деклинация съществителни в именителен падеж получава множествено край работа (и). По същество това Кастрирате съществителни ( "място", "сграда"), но съществителните от среден род с основата, върху-К- често имат окончание -u: "ябълки", "чинии" и др.

Група такива изключения допълват съществителни "колене", "раменете", "уши", в случай че произходът на инфлексия е продиктувано от съображения за исторически смисъл.
Родителен падеж множествено число евентуалното затваряне: нула, -s, Мъж, разпределени както следва:

- нула, завършващи характерни порциите имена първи и втори наклон "стена", "круша", "пакети", "бани" (1 колба.), "обувки", "отглеждане", "войник", "ябълки" (2 колба. ), но това не е особен трета деклинация съществително (с изключение на възможно словоформи "sajenes", заедно с допустимите "разтега");

- -s инфлексия е типичен трети деклинация съществителни: "Стъпка", "тъкан", но това отнема няколко съществителни на първия и втория деклинация "нокът", "Момчето", "кон", "Ключът", "нож";

- Мъж интонация (-EV) принадлежи към по-голямата част от съществителни от втория мъжки и деклинация частично среден род, "таблици", "хвърля", "облак", "дървета".

Същата края в родителен падеж съществителните имат pluralia tantum. Сред тях са вземане на нула сложи край на всички съществителни с окончание -а в именителен падеж: "кал", "дърво" и други - и една малка част от съществителни с солидна основа и интонация и (и след веларен): "вилици", "крем" и други; интонация -s съществително принадлежи на мека основа или на основата на подсвиркване и интонация и в именителен падеж: "всекидневния живот", "шейна", "мая", "тик"; Жена флексия участва съществителни с солидна основа и интонация и (и след веларен), "консерви", "форцепс", "точки" и така нататък.

Поради липсата на разпространение на мотивация случай окончания на именителен и родителен падеж множествено число на различни изхвърлянето на съществителните в реч практика се наблюдава колебание в избора на правилните окончания.

Не е случайно, когато говори такива думи позволени в именителен множествено число използването крайната -а.
Имайте предвид, че някои съществителни формиращи родителен падеж множествено число е трудно за morphonological причини: "темерут", "будала", "подкуп" и други.

Редица имена на българския език в техния случай форма не отговаря не е под един от горните три типа продуктивен упадък. Те са контра-продуктивни видове или се квалифицира като heteroclite.

Това са Кастрирате съществителни до -mya:

- "Тежест", "Време", "племе", "семена", "венец", "стремеж", "име", "вимето", "Знаме", "Пламък", с особена интонация на родителен, дателен и предложен от случаите, като в третата деклинация (но на частичното ен), докато в инструментален случай - както във втория спад;

- съществително "дете" с парадигмата на интонацията на "дете" - "дете на" - "дете на".