Метод (на гръцки

По всяко време значението на метода на знания е високо ценена от всички изследователи. Например, Frensis Bekon в сравнение с метода на лампата осветява пътя на пътника в тъмното, и мисълта, че не може да разчита на успех в изучаването на въпрос, ще с невярно.







Декарт, наречени от "точни и прости правила", спазването на което допринася за нарастването на знания за разграничаване на лъжата от истината.

Важна роля на метода за дейността на хората, подчерта от много видни учени. Така че, оставащата физиолог Иван Павлов пише: "Първият метод е най-важното. От метода на начина на действие зависи от сериозността на изследването. Целият смисъл е добър метод. С добра техника и много талантлив човек може да направи много. И с лоша техника и гений ще работи за нищо и не получава ценна, точни данни. "

Изборът на методи за изследване, се дължи на характеристиките на обекта и предмета на изследване и цели.

Постижения на всяка наука се определя до голяма степен от развитието на своята методологическа апаратура, която позволява да се извлече повече и повече факти и въз основа на тях да се изгради научна картина на света. Следователно, разработването на методи психология винаги са във фокуса на изследователите.

Метод - е пътя на знанието, това е начина, по който знанието на предмета на науката.

изследователски метод е често срещан начин, който избира изследователя да получи информация от интерес за него.







Методи за изследване е на техниките и средствата, чрез които учените са получили достоверна информация, която се използва за по-нататъшното изграждане на научни теории и развитието на практически препоръки.

Психология Методи -Basic начини и методи на научното познание на психичните явления и техните закони.

Психологическите явления са толкова сложни и уникални, че в цялата история на психологията на успеха й е в пряка зависимост от съвършенството на научно-приложни методи.

Чрез използването на методи на природни и точни науки, психология, тъй като през втората половина на ХIХ век, се очертава като самостоятелна наука и започва да се развива активно. До този психологически знания се получава главно чрез самонаблюдение (интроспекция) и други спазване. Субективизъм от тези методи, липсата на надеждност са били причината, че психологията отдавна остана философстване, без експерименталната наука, която може да предложи, но не се докаже причинно-следствените връзки, които съществуват между умствените и други явления. Поради прекомерно теоретизиране е почти откъснати от практиката.

Опитите да се определи количеството на психологически феномени са взети, тъй като през втората половина на ХIХ век. В края на ХIХ век, за да се идентифицират общите психологически характеристики и способността за различаване на хората един от друг, те започват да се използват методите на математическата статистика. Без тях сега не прави никакви сериозни научни психологически изследвания.

От края на 80-те години на ХIХ век в психологията на специални технически средства и оборудване за лабораторни експериментални изследвания започнаха да бъде създадена и приложена. Пионер в това отношение е немския учен W. Вунд, който в Лайпциг организира работата на първата психологическа лаборатория. Технически уреди и устройства позволяват на изследователите да формулират и осъществяват контролирана и управлявана от научен експеримент за дозиране на излагане на физически стимули, което ще трябва да отговорят на лицето, за да се измери реакцията му.